“И ако нещо научихме, то е това, че най-важните неща са най-малките. Най-близките. Ежедневните, обикновените. Най-любимите, които не забелязвахме, пренебрегвахме, неглижирахме, недооценявахме.Красотата в стрък роза, уюта в дома, любовта в самите себе си. А същественото е невидимо за очите, не само по Екзюпери. Нали?”